film-opera - Don Giovanni
Един от най-привлекателните образи за творците от всички области на изкуството е Дон Жуан. Той е станал герой на огромен брой художествени произведения – опери, балети, оперети, драми, комедии, романи, поеми, картини, скулптурни фигури, симфонични творби и др. За първи път легендата за неуморимия авантюрист и покорител на женските сърца намира място като сюжет на сценично произведение в пиесата “Севилският съблазнител” (1630 г.) от испанския драматург Тирсо де Молина. След него писатели, между които Молиер, Голдони, Хофман, Байрон, Мериме и Пушкин, композитори като Глук, Даргомижски и Рихард Щраус създават произведения върху същия сюжет. Едно от най-значителните от тях си остава операта на Моцарт.
През януари 1787 г. Моцарт заминава с жена си за Прага на почивка у неговия приятел и голям почитател граф Тун. Там директорът на пражкия театър Бондини предлага на композитора да напише опера срещу възнаграждение от сто дуката. Моцарт приема предложението и се обръща към придворния либретист Лоренцо да Понте. Поетът бързо съчинява либретото и през май с. г. композиторът започва работа над музиката на “Дон Жуан”. За бързината, с която е завършена тази опера, се разказват легенди. Една от тях е, че Моцарт пише прекрасната увертюра в деня на премиерата – на 29 септември 1787 година в Прага. Спектакълът има невероятно голям успех. На следващата година операта е представена във Виена, като за австрийската постановка Моцарт прави известни поправки в партитурата.
Операта “Дон Жуан” е един от върховете в творческите достижения на гениалния композитор. Това музикално-сценично произведение представлява едно рядко сполучливо съчетание между драматична и комична опера. Сам авторът я нарича “драма джокоза” (весела драма). Драматургичното изграждане на творбата показва неповторимия усет на Моцарт към сценичното действие. В същото време всички музикални номера са висше съвършенство на музикалната форма. Образите са ярки, релефни и живи, изваяни с неповторимо майсторство. А увертюрата на “Дон Жуан” е една от най-големите и най-значителните Моцартови увертюри. По своя характер тя е свързана с музикалните образи на операта. Тази увертюра е една от най-често изпълняваните оркестрови произведения на Моцарт.
За краткия си, но много интензивен живот, започнал като “дете-чудо” Волфганг Амадеус Моцарт (1756 – 1791) е написал повече от 700 произведения. Няма област от музикалното изкуство, в която той да не създава творби с най-висока стойност и непреходно значение.
За него П. И. Чайковски пише: “Моцарт е най-високата кулминационна точка, до която е стигнала красотата в областта на музиката”
Моцарт е автор на 22 опери, 50 симфонии, 7 концерта за цигулка и оркестър, 23 концерта за пиано и оркестър, сонати за цигулка, пиано и орган, квартети, квинтети, 70 вокално-симфонични творби, кантати, оратории, меси, един Реквием и др.
"Какво по-голямо предизвикателство от съчетанието на гения на Композитора на всички композитори и легендата за великия шармантен аристократ – покорител на хиляди женски сърца Дон Жуан! Не случайно “Don Giovanni” е наричана “Велика опера”. Геният на Моцарт съчетава блестящо светлата комедия с ужасната трагедия, която довежда Дон Жуан до неговия трагичен край. А финалът е поука за всички не само тогава, но и днес, че така свършва всеки, който причинява мъка и страдание! Но в края на краищата всичко е театър!"
Joseph Losey"s 1979 film adaptation of the Mozart opera Don Giovanni adheres faithfully to the original Lorenzo Da Ponte libretto, with rakish Don Giovanni (Ruggero Raimondi) putting the make on the aristocratic Dona Anna (Edda Moser). Giovanni"s enemies warn him that he"ll suffer mightily for his amorous escapades. And when the gates of hell open up on cue in the last act, and Don Giovanni is dragged screaming into perdition, it turns out those enemies were right.
